Shop-user website Oleg TCHerne Shop-cart website Oleg TCHerne

Мозък

Мозък

Мозъкът е истинното тяло на човека, формиращо както условията за нашето съществуване, така и настройката и връзките в тялото. Той представлява многоизмерна структура с диференцирана система от връзки и управление. За развиващия се човек е важно да постигне разбиране за мозъка, каквото в днешния свят на практика не съществува. Най-съществено тук е именно как е настроен мозъкът, как оперира.

Най-голямото предизвикателство е това, че хората използват наличната, а не развита структура на мозъка. Това означава, например, че няма контрол върху процеса на мислене, или че висшите дялове на мозъка се активират неправилно под въздействието на някаква практика, медитация или различни опити да се измени съзнанието, които всъщност го подчиняват на нерегулируема химия и неконтролируема енергийна мозъчна дейност.

Ако не развива мозъка си, човек започва да пребивава и зависи от различни рефлекси и дразнители. Естествено, да живееш в по-високи вибрации е по-добре, отколкото при по-ниски, но всъщност човек не може да прецени защо е по-добре. Вътрешната биохимия носи на практикуващия по-интересни преживявания, но той дори не може да ги сравни с преживяванията на непрактикуващия, затова никога практикуващият не може да обясни на онзи, който не практикува, защо това е по-добро.

Защо да практикуваме? Често задават този въпрос, което показва, че човек не оперира дори на текущото си ниво и пита „Защо ми е това?“, „Какво ще ми даде то?“. Как обаче може да се обясни нещо на човек с ограничено мислене? Може би с лозунга „Не, ти практикувай и те чака светло бъдеще“?

Нужно е светло настояще, а не светло бъдеще. В днешните условия да развием преди всичко трябва разбиране за това как да работим с мозъка. В миналото това не е било така необходимо, тъй като хората са били по-настроени и ритъмът на живот е бил по-малко хаотичен, което е позволявало да се следват задачите.

Днес, заради множеството външни отвличания, човек губи дори базовите настройки, които е имал. А ако е изгубил собствената си базова настройка, как изобщо може да се настрои към нещо или някого? Още повече към учение, което изисква дълъг път, тъй като учението е постигане на съзнателни знания, то не е просто информация. Дори самото разбиране на разликата между информация и знание изисква изработването на съсредоточеност.

А ако възприемате информацията, докато се намирате в повишено вибрационно състояние или състояние на възбуда, тогава обработването на тази информация е още по-трудно отколкото възприемането на информация в обичайно състояние. Така информацията е сякаш топка от качества, които вече съществуват у човека и той подбира информация така, че да се подхранва, а не да се развива. Това води, в най-добрия случай, до поддържането на наличното вибрационно състояние и подхранването на качества, които носим, без да си даваме сметка за тях. Обикновено тези качества носим по рождение.

Съзнанието трябва да може да обработва сигнали, макар дори приемането им да е всъщност трудно. Ако не развиваме мозъка си, в нас автоматично се включва вградената схема, а тя всъщност е една и съща. Можем да възприемаме на много високо ниво, но нивото на обработка на възприетото да е много ниско.

Редица практики и направления за саморазвитие престават да съществуват единствено защото хората ги превръщат в хоби. Те нямат намерение да се развиват, а идват просто да прекарат известно време там. Хората се събират въз основа на своите вибрационни интереси и тъй като не обработват тези интереси, не могат да обяснят какво правят там.

Ако практикуващият не започне да работи реално с главата си, с мозъка си, няма как да постигне усилие, а още по-малко разбиране за това как работят отделните дялове на мозъка. Ако няма операционна система на мозъка, тогава всичко се организира според принципа на пребиваването, според вибрациите. Функцията на мозъка е единствено да бъде предавател: приема – предава, приема – предава, а всъщност основата му задача трябва да бъде да се развива.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)

18 октомври 2021