Shop-user website Oleg TCHerne Shop-cart website Oleg TCHerne

Багуа-джан

Багуа-джан

Системата на багуа има дългогодишна, хилядолетна история. Според преданието, системата от линии-триграми гуа (Gua, 卦) е представена най-напред от легендарния китайски император Фу Си (Fu Xi, 伏羲, 2852–2738 пр.н.е.). Методите и техниките на гуа представляват специален похват за взаимодействане с пространството.

Чак до 12 век пр.н.е. традицията била предавана устно, затова е трудно да се определи целият спектър от първоначални представи в системата багуа. Тя е едновременно гадаене, ритуал, фъншуй, алхимична практика, свързана с преобразуването, и приложна система багуа-джан (Ba Gua Zhang, 八卦掌), която включва всичко и същевременно служи като бойно изкуство.

 

Багуа-джан

 

Кръговата система на багуа-джан се основава на законите на макрокосмичното преобразуване, известни още от времето на легендарния император Фу Си, т.е. третото хилядолетие пр.н.е. Тези закони полагат основите на всички ритуални даоистки системи и се делят на четирите порядъка на Си Яолин (Si Yao Ling).

Четирите аспекта на багуа-джан:

  • Поредицата на мозъка (синдъ яолин, Xin De Yao Ling)
  • Поредицата на тялото (шуаншоу яолин, Shuang Shou Yao Ling),
  • По­редицата на краката (туйбу яолин, Tui Bu Yao Ling)
  • Поредицата на ръцете (шънти-яолин, Shen Ti Yao Ling).

Тези четири поредици се оформят според линиите и направленията на великия трактат „И Дзин“ и са тясно свързани с даоистката практика като част от системата за алхимични преобразувания, която също представя концепциите на багуа. Това изкуство преминава пътя на съзерцанието на триграмите и даоисткия ритуал и накрая изкристализира в системата багуа-джан.

 

Фу Си

Фу Си

 

Исторически едно от първите споменавания на багуа-джан е свързано със свещените планини Уданшан и Емейшан. Според летописите, двама даоистки свещеници, Би Юн и Дзин Юн, практикуват и преподават това изкуство по тези места по време на династията Мин в края на 14 век. Трудно обаче можем да търсим истината далеч назад във времето, а ако вземем предвид и факта, че до 13 век тези тайни знания остават на практика незаписани, не ни остава нищо друго, освен да изходим от това, което знаем днес, а не от онова, което е било писано довчера. Освен това мисленето на древните китайци е било много различно от съвременното (както и мисленето на даоистите от това на небесните жители).

Постепенно багуа-джан започва да се оформя не като психологическа, а като психофизическа система. Затова историята на багуа-джан е едновременно и прост, и сложен въпрос, обвързан с опита, на който разчитаме.

Както споменахме, системата багуа е матрица на знанието за пространството, която съществува още от времето на легендарния Фу Си. По-късно тази система от метафизично знание се развива в алхимични знания благодарение на Чен Туан (Chen Tuan, 陳摶), както сочат различни източници. Впоследствие тя се развива в три направления:

  1. Духовно, т.е. философско;
  2. Ритуално. Издънка на даоисткия ритуал, свързан с обреда на космичните изменения;
  3. Алхимично направление.

Историята на самия метод на багуа-джан е много противоречива. Яснота в нея на практика се появява по времето на Дун Хайчуан (Dong Hai Chu Аn, 董海川). Именно той е историческата фигура, с която се свързва основаването и разкриването пред света на метода с длани на багуа-джан. Дун Хайчуан е основател и на психофизичната (алхимична) система на багуа, която дава възможност багуа-джан да се възприема като вътрешна традиция, развиваща вътрешната енергия.

 

Дун Хайчуан

Дун Хайчуан

 

Дун Хайчуан е не само изтъкнат мислител, но и майстор на бойните изкуства, който обединява физическите, енергийни и духовни принципи, превърнали багуа-джан в ненадминато и до днес изкуство на вътрешна работа сред вътрешните стилове ушу. Като основополагащо знание багуа надхвърля значително системи като тайдзи-цюан и син-и, независимо колко масови са те.

Дун Хайчуан представя системата на багуа благодарение на идеята за осемте длани или „завъртането на дланите според осемте триграми“, където всяка длан следва своя линия, а всички заедно представят концепцията на „И Дзин“. Дун Хайчуан дава практическо приложение на всички осем схеми на „И Дзин“ и така създава система, която се развива хилядолетия наред в даоистката традиция. Това превръща багуа-джан в практическо приложение на осемте триграми.

Величието на Дун Хайчуан се крие в това, че той сам е създател и носител на всички осем направления, които впоследствие биват поети от осем негови старши ученици. Независимо от единната основа на всички линии, може би само Ин Фу (Yin Fu, 尹福 – ученик на Дун Хайчуан) и Ли Дзимин (Li Zi Ming, 李子鳴 – ученик на самия Ин Фу) успяват да постигнат всички осем триграми.

 

Ли Дзимин

Ли Дзимин

 

Като се има предвид че в основата на линията на Ли Дзимин стои линията на Ин Фу, първия ученик на Дун Хайчуан, може да се счита, че той познава най-добре учението за осемте линии на багуа-джан. Ли Дзимин всъщност се опитва да повтори цялата схема на Дун Хайчуан, който създава система от 8 линии и 64 направления.

Представителите на тези осем линии са истинската съкровищница на системата на багуа-джан.

  1. Суей Юндзян (Sui Yun Jiang, 隋云江)
  2. Ди Гоюн (Di Guoyong, 邸国勇)
  3. Уан Тун (Wang Tong, 王桐)
  4. Ма Фусю (Ma Fu Xu, 馬傅旭)
  5. Суей Юндзиен (Sui Yunjian)
  6. Джан Цюeнлян (Zhang Quanliang, 张全亮)
  7. Джао Даюан (Zhao Dayuan, 赵大元)
  8. Сун Хунян (Sun Hunyan)

Към този списък трябва да се добавят и имената на следните много изтъкнати майстори: Уан Шитун (Wang Shi Tong, 王世通), Джан Хуасън (Zhang Hua Sen, 張華森), Ли Гунчън (Li Gong Cheng), Ма Лин (Ma Ling).

При шестте майстора, преки ученици на Ли Дзимин, се е обучавал и авторът на тези редове, което ми дава и основание да направя кратък анализ на тази система.

Преди всичко е важно да отбележим, че в някои версии имената на последователите на Ли Дзимин, както и на Дун Хайчуан, опитали се да създадат всички 64 линии на стила, са дадени различно. Важно обаче за нас е да разгледаме основните осем линии, следващи осемте триграми, т.е. сърцевината на тази система.

 

Багуа-джан

 

От ключово значение е да се разберат задачите на всяка триграма, която представя дланта като символ на Небето, носеща тайния смисъл на преобразуването, протичащо отгоре-надолу. Ако вътрешната работа в тайдзи-цюан протича според принципа отдолу-нагоре, то в багуа-джан посоката е отгоре-надолу.

Когато говорим за багуа-джан днес, трябва да засвидетелстваме безмерно уважение на всички майстори, благодарение на които това знание е съхранено и до днес, тъй като всеки от тях не просто обогатява това изкуство, но и допринася за това днес да можем да се обучаваме на него. Затова когато отдаваме почит на Дун Хайчуан и първите му ученици, ние признаваме ценността на цялата система на багуа-джан.

Сега ни предстои да очертаем основните аспекти на осемте линии и техните ключови представители, следвали системата на Дун Хайчуан. Това ще ни помогне да си създадем цялостна представа за системата багуа-джан.

 

Първа длан. Триграма Кун

Първа длан. Триграма КунПървата длан представя триграмата Кун. Завъртане на дланта Кун.

Ключовият представител на тази линия е Ин Фу (Yin Fu, 尹福).

Ин Фу е именно онзи, който придава най-голяма яснота, осмисленост и закономерност на знанието, предадено от Дун Хайчуан. Именно той всъщност създава багуа-джан като система – така, както се възприема днес благодарение на ученика му Ли Дзимин.

Усилието тук се основава на събраната длан, на кръга, на поглъщането на небесната есенция. Основата задача на линията Кун е построяването на цялата енергийна, физическа и духовна система чрез дланта, контролирана от корема.

Това е крайъгълният камък на багуа-джан. Както дланта трябва да следва предмишницата, така и тялото следва долната част на корема (долния дантиен). С други думи, предмишницата е дантиен за дланта.

 

Втора длан. Триграма Цян

Втора длан. Триграма ЦянВтората длан представя триграмата Цян. Завъртане на дланта Цян.

Ключовият представител на тази линия е  Ма Уейци (Ma Wei Qi, 馬維棋).

Триграмата Цян или дланта Цян е изкуството на увеличаване силата в дланта. То се основава на разбирането за дланта Кун и е свързано с изкуството за култивиране на сила. Това е може би най-занимателното и трудно направление, което изисква много търпение и време. Дланта Цян разкрива и подхранва небесната есенция. Първите две длани са първата и втората вътрешна врата на багуа-джан.

 

Трета длан. Триграма Кан

Трета длан. Триграма КанТретата длан представя триграмата Кан. Завъртане на дланта Кан.

Ключовият представител на тази линия е Джан Джаодун (Zhang Zhao Dong, 張兆東), като други версии посочват името Ши Дзидун (Shi Ji Dong, 使計棟).

Днес, разбира се, трудно може да се идентифицира самоличността на майсторите, представители на определена линия, но не това е важното, тъй като водеща преди всичко е космогоничната концепция и подходът към системата за обучение като цяло, защото багуа-джан е не просто набор от техники и упражнения, а сериозна методическа система.

Третата вътрешна врата на багуа и оста й лежат в основата на концепцията на триграмата Кан. Това направление изисква време и усилия, за да може силата да взаимодейства с духа шън и да се разбере разкриването на вътрешната сила. Тази линия е сложна и тайна, и може да бъде разбрана само тогава, когато е изградена вътрешната ос. Важна характеристика на дланта Кан е усилието на поглъщане.

 

Четвърта длан. Триграма Ли

Четвърта длан. Триграма ЛиЧетвъртата длан представя триграмата Ли или завъртането на дланта Ли.

Ключовият представител на тази линия е Чен Тинхуа (Cheng Ting Hua, 程廷華).

Дланта Ли е четвъртата вътрешна врата на багуа. Най-важното при тази линия е изкуството на вътрешно преместване на енергията. Линията Ли представя нещо, което не е видимо отвън. Тя може да бъде концептуално определена като пълноценна схема за дестилация на енергията, свързана с даоистката алхимия.

Тази вътрешна работа намира израз в приплъзването на стъпалата (усукване на оста) и улавянето на енергията с длани. Основните характеристики на линията Ли са усукването и развъртането; отварянето и устойчивостта; редуването на твърдост и мекота. Това дава възможност за натиск, задържане, обвързване, улавяне, пренасяне, затягане, разделяне и проникване. Всичко това е резултат от спиралната сила, която е безкрайна в измененията си. Дланта Ли се проявява единствено при онзи, който е познал оста на багуа, за което отговарят преди всичко дланите Цян и Гън.

Дланта Ли е дланта с драконов нокът. Палецът е изтеглен, показалецът е изправен, четирите пръста са леко събрани, дланта е свита, задната част на дланта е набраздена, дланта е обърната. Тази длан дава възможност за изработването на енергия дзин, тя е в основата на вътрешната сила на дланта Багуа (цин-на).

От гледна точка на стабилността, това изисква едновременно твърдост и мекота; прилепване и разделяне; усукване и разгъване; твърдост и плавност; внимание към силата на гърба (заобленост). Изучаването на Дланта Ли дава възможност да разберем и формирането на осемте движения на дланта: плоска длан; събираща длан; енергийна длан; тилна длан; въртяща се длан; проникваща длан; усукваща длан и развъртаща длан.

Специалното отношение към дланта ни помага да разберем вътрешните изменения и основните правила при практикуването на багуа. Това са всъщност осемте програми на дланите в багуа, които водят до знанието за 64-те изменения на дланите. Изучаването на връзката между дланите и енергията изисква тази енергия да има опора. И тази опора трябва да бъде в центъра.

 

Пета длан. Триграма Сун

Пета длан. Триграма СунПетата длан представя триграмата Сун. Завъртане на дланта Сун.

Ключовият представител на тази линия е Ма Гуй (Ma Gui, 馬貴).

Петата линия развива тилната страна на дланта. Макар да е свързана с допирателната ос, тази линия е важна както за онези, които започват от начало, така и за тези, които имат опит в практиката. При нея важно е обвързването на тялото с краката. Специално внимание се обръща на коленете и бедрата.

Набляга се на движението в долната част. Това означава, че силата на цялото тяло е съсредоточена в бедрата. Тя се предава към коленете и стъпалата с помощта на скритата сила на костите и сухожилията. Тук се набляга на „бавно концентрирано движение в кръг за засилване на задницата на коня“ (бедрата). Впоследствие тази сила се проявява в ръцете в предмишниците и лактите.

Тази длан трансформира основните сухожилни връзки от шията до стъпалата и засилва цялото тяло, като създава специална сила в предмишниците, необходима за пронизващия удар с длан. Изграденото по този начин тяло е като ураган, до който не можеш да се докоснеш. Развитието води до изграждането на тяло, толкова леко, сякаш не докосва земята.

Ма Гуй възприема от Дун Хайчуан специфични знания за медитиране и работа с енергията, включително и специалната практика „вътрешен дантиен“. Бойната му сила се основавала на багуа медитацията в седнало положение – чиста алхимична практика, на която Ин Фу също много държи.

 

Шеста длан. Триграма Джън

Шеста длан. Триграма ДжънШестата длан представя триграмата Джън. Завъртане на дланта Джън.

Ключовият представител на тази линия е Сун Чанджун (Song Chang Rong, 宋長榮).

Линията Джън е изкуството на смяна на дланта за достигане на вътрешната порта, по-простичко казано, връзката на движението на дланта с оста на тялото и дантиен. Именно тази „проста промяна на дланта“ тайнствено усилва истинското вътрешно майсторство.

Ако не разбере това, ученикът ще се стреми да търси по-продължителна хореография на багуа, тъй като простото заменяне на дланта и повтарянето на това сменяне на дланта ще започне рано или късно да го дразни. Затова и този стил багуа не се става масов, поради липса на необходимото търпение за осъзнаване на вътрешната дисциплина на практиката.

Шестата линия е шестата вътрешна врата на багуа, която може да се нарече „портал“, тъй като води към света на вътрешна промяна.

 

Седма длан. Триграма Гън

Седма длан. Триграма ГънСедмата длан представя триграмата Гън. Завъртане на дланта Гън.

Ключовият представител на тази линия е Лиу Дъкуан (Liu De Kuan, 劉德寛).

Седмата линия или седмата вътрешна врата на багуа задава насоченост на силата в багуа с оглед на непосредственото прилагане на сила. Усилия в тази посока полага Лиу Дъкуан, който обогатява методите на цин-на (Qin Na, 擒拿 – изкуството на контрол) с работата с копие и алебарда.

Тук багуа се развива и в посока, известна днес като практиката на 64 длани (лиуши-сишоу, Liu Shi Si Shou, 六十四手). Тази практика включва движения в кръг и по права линия. Движенията по права линия следват специфична вътрешна и духовна задача. Според една от версиите, те са резултат от съвместната работа на Дун Хайчуан, Чен Тинхуа и Сун Лутан (Sun Lu Tang, 孫祿堂 – основател на стила Сун в тайдзи-цюан), впоследствие доразвита от Лиу Дъкуан.

Линията на триграмата Гън работи с дългата енергия, праволинейното движение, което се основава на движението на темето. Важни тук са вътрешната ос и овладяването на енергията извън пределите на тялото. Тази линия впоследствие се развива от Лян Джънпу (Liang Zhenpu, 梁振蒲) и достига до Ли Дзимин. Тази права линия задава и насоченост на юмрука (направление, станало популярно като „Непрекъснат юмрук“).

 

Осма длан. Триграма Дуй

Осма длан. Триграма ДуйОсмата длан представя триграмата Дуй. Завъртане на дланта Дуй.

Ключовият представител на тази линия е Лиу Фънчун (Liu Feng Chun, 劉風春).

Осма вътрешна врата на багуа. Дишаща длан. Линията не следва форма, а единствено вътрешното дишане. Безупречност в стила се постига, след като е овладяно вътрешното дишане.

Опора в стъпалата. Характерни за линията Дуй са опората и разкриването на силата на земята. Ключът към тази линия е не просто техниката, а опората в техниката. Тя ни учи на усърдие в усъвършенстването, на отдаденост на обучението, и най-важното – учи ни да разбираме това, което правим.

Важна особеност на обучението е определянето на природата и възможностите на ученика, на които той трябва да разчита. Определя се триграмата на ученика, която той ще вземе за основа. Именно това е и причината за множеството направления в багуа-джан.

Автор: Дзие Кун (Олег Черне)

INBI България, INBI Даоистка алхимия